Селото се намирало под вилата на Чило Караиванов.Взрете ли се повече в старините, ще трябва да приеме, че селището е било разхвърляно в девет махали на изток и запад от Иногловската река, която извира от Кудата и от западните планински спускове на Чил тепе (Преспа).На изток от Иногловската река от север на юг се намира махалата в местностите Говедарника и Тъонката тарло, където още личат основите на надгробна могила ( наблюдателница). На юг от нея в равнинната част е имало махала, в която се издигала голяма църква.Тази махала обхваща земята на Черквището и на изток достигала до Равни камък.Третата махала се простирала до Димчовня чоп, Широките блата и граничи с Пазарищетот. Четвъртата заемала просторната равнина и плодородна земя на Папратъовица.По спусковете на Стайковото до Патъовската воденица и по поречието били накацали къщите на петата махала.Шестата заемала пространството от Бъзлянковските ливади до Черневските калиби.Под тях на юг се простирала седмата махала.Това място сега се нарича Манастира ( вероятно тук е имало манастир). Осмата махала обхваща Караивановските имоти със стирия чифлик.А най-голямата, деветата махала започвала на север от Големата равнишка по билото и обхващала бившите ливади на Гего Дилиданев, Цветко Илиев, Манол Кривошапков и достигала до Попското и реката.В голямата ливада на Коджаиван бручал махленския чучур.От надгробната могила на Тъонката тарло се виждали околностите му на север на изток и на юг. Когато пазачите на крайните гробни могили забелязвали приближаване на нашественици, запалвали големи снопове борина.След тях същото правел и пазачът от вътрешната надгробна могила.Това било знак, че селото е в опасност.Селището се обслужвало от пет воденици, постоени една под друга по Инаглавската река.Първата се намирала на севар пад Бъзлянковските ливади, втората - под Черквището, третата - в ливадата на Стою Куртев, четвъртата - в ливадата на Петър Хаджидичев, а петата - под Стайковото, където Балицката се влива в Иногловската река.Култовите съоръжения на старото селище са закръглени, с диаметър 8 - 12 - 18 метра. Стените са зидани с камък и кал и са дебели 0,70 метра.Най - ясно кръглите основи личат под Малките равнишки и ливадата на Коджаиван.Там се намират останки на сграда с диаметър 18 метра. Такива сгради се намират във всички махали, но най-ясно личат в местата, които не се обработват.
Двете махали преливали една в друга. Централна вероятно е била махалата на Черквището.Грабището е било на 150м. западно от Манастира, в ливадите на Иван Чакалов, Иван Добравски, Иван Беев и достигало до чифлика на Чило Караиванов.
През 1921г. когато Чило Караиванов строил чифлика си той открил два гроба. В първиат той намерил гърне, пълно с изгорени кости, въглени и бронзово кръстче, във втория гроб - пърне с въглени и останки от ненагоряла кост.
Били направени радкопки в Манастира и Гробището и били открити основите на голява кръгла пострайка.За Манастира се разказва, че там били намерени от местните земевладелци, бронзови кръсчета, кандилчета от стъкло, счупени дветни стъкла, мраморен кръгъл свещник, кръгли мраморни подноси и др.От разкопките личала че църквата на манастира била дълга около 22 м. и широка 16 м. Вратите били тесни, горе покрити с елипсовидни камъни, а в близост до нея били намерени около 10 - 15 гроба с изгорели кости!