Местоположение-Село Орехово (Смолянски окръг) отстои на 54 км. северозападно от Смолян, на 60 км югозападно от Пловдив и на 7 км западно от с. Хвойна, център на селищната система.Орехово е разположено амфитеатрално на левия стръмен бряг на река Орешица, в североизточните пазви на връх Персенк-първенец на родопския дял Чернатица.На 500-600 м южно от селото се издигат гористите ридове Стакьово легало, Маркосица, Посеки, Брязовец и Могила.Северно от него се извисява Белочерковският рид.На запад погледът достига до връх Червен (Пилаф тепе), а на изток-до западните склонове на Радюва планина, откроили се над меката синева, източно от Хвойненската котловина (Ропката).
Според редица публикации, след падането на крепостите в северните родопски склонове и превземането на Асеновград османските войски нахлули във вътрешността на родопските планини.При Асеновата крепост, а след това и при крепостта Зареница, южно от Нареченски бани, те срещнали твърдата съпротива на юначни българи.Упорито се бранили и забърдовци при крепостта Заград, източно от Забърдо.Според едно предание, когато османските войски превзели Ропката и тръгнали към Забърдо, те попаднали в селище, наречено Старо село, южно от връх Цирикова черква, в Забърдовско землище.На върха имало крепост и жителите на селото се скрили в нея още щом научили, че Зареница е паднала под властта на завоевателите.Османският аскер обсадил крепостта и се опитал да проникне вътре, но върху главите на завоевателите се изсипали запалени главни и вряла вода.След няколко дни се свършили хлябът и водата.За бранителите на крепостта настанали мигове на изпитания.Тогава мъжете захванали да убиват децата и жените си, за да не попаднат живи в ръцете на турците.Най-сетне завоевателите нахлули в крепостта.Започнали да извеждат навън заприличалите на скелети от глад и жажда последни защитници.Според преданието, един от тях приели исляма, но повечето останали верни на честта и вярата си.Тях ги завеждали до ръба на близката пропаст в южната част на върха и с вързани ръце и очи ги блъскали в бездната, откъдето цяла седмица се чували цирикания.