Устово (по турски “Чикат”, лежи на 22 часа на югоизток от Източно-Румелийската столица Пловдив, 18 часа на юг от Станимака и 18 часа на северозапад от град Ксанти(Скеча), в самото сърце на родопските планини, в горното течение на река Арда, тъй, щото разположението му стои в средата на преходните планински гребени от Пловдив-Станимака, за Егейско море.Тоя едничък в Родопите планински български градец, до преди последните събития (1877-1878г.), административно принадлежал на Пловдивский санджак , Ахъчелебийский контон, на после примирието в Берлин, той се привърза, (с други още 20 български села в тоя окръг), на Гюмюрджински санджак, Одрински вилает, Ахъ-челебийски окръг-кааза-където се намира и по настоящем.Източно-Ручелийската граница праз Родопите с Турция минава от запад към изток през средните гребени на тия планини, по тъй наречените върхове “Рожен”, “Калъч-бунар”, “Кара-колас”, “Ишиклар”, и оттам се впуща в средното течение на р.Арда, 8 часа разстояние в източна посока.
Пространството земя, принадлежащо на този градец, граничи със земите на селата Горно и Долно Дерекьой, Яманско, Стража, Влахово, Аламидере, Фатово, Долно Райково, Хасовица, Писаница и Левочево.От тях само същите Стража, Ямански и Влахово са българомохамедански, а останалите други- българоправославни.Разстоянието от града до селата Долно и Горно Дерекьой в северозападна посока е 2 часа, до селата Яманско и Стража в северна посока 1 час, до с.Влахово в изтомна посока четвърт час, до селата Хасовица, Долно Райково, Писаница и Левочево в западна посока е от 30 минути до един час.Според някои исторически данни останали от по-стари хора от предания се знае, че в не много отколешно врече(нещо преди 200-250 години) местностите, където днес обитава както Устово, така и повечето близки в околността села, по това време са били покрити с непроходими гори, където са могли да живеят само диви зверове, на никак не и человеци.В това именно време дошли двама братя някъде из сегашната Рупчоска околия(неизвестно от кое място), на име Стою и Раю, които първи посетили тия места, като им се всладили та се заселили-Стою в сегашния градец Устово,