Намерете ни във Facebook
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
http://vbox7.com/play:9e84d8c8 138 години от обесването на дякона Васил Левски!Дълбок поклон!
преди 7 часа
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Днес се навършват 111 години от смъртта на Петко войвода! Вечна слава!
На 7 февруари (20 февруари по старт стил) 1900 г. умира Петко Киряков - Капитан Петко войвода - участник в националноосвободителното движение и легенда за тракийските българи. Роден, през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко, през 1861 г. съставя че...та, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население.Вижте повече
На 7 февруари (20 февруари по старт стил) 1900 г. умира Петко Киряков - Капитан Петко войвода - участник в националноосвободителното движение и легенда за тракийските българи. Роден, през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко, през 1861 г. съставя че...та, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население.Вижте повече
07 февруари в 09:21
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761286 
И
сега зафатот хабереве на помацко от Канали Екси. В понеделник сабаланто
умря от грипен една женана, настанена в Серес. Женана не бола хич бална
и сичконо стана от грипене...Така започва ...
31 януари в 14:51
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Днес на 31 Януари град Златоград празнува своето първо освобождение от османското владичество!
Честит празник!
Честит празник!
31 януари в 10:13
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Отбелязан(и):Manol Rujinov, Dobrin Marinski, Dimitar Chavdarov, George Atanasov, тодор христозов, Димитър Бручев
5 нови снимки
18 януари в 21:53
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
http://www.smolyandnes.com/kakvo-ne-znaem-za/gaydaryat-stoyu-chongarov-vsichko-mozhe-da-se-%E2%80%9Evdene%E2%80%9D-samo-ne-akal 
„Няма
нещо, което да не знаят хората за мене, всичко знаят, защото много
говоря”. Така ни посрещна популярният родопски гайдар, стана
13 януари в 23:08
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
На снимката - Момчилова крепост в Родопите
Момчил войвода или Момчил юнак е български феодален владетел в Родопите, живял през XIV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.
Момчил е р...оден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойническа чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава отишъл на служба при крал Стефан Душан.
През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VI Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.
През 1344 г. неочаквано нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена.
Повечето историци провъзгласяват Момчил за велик български герой, дал първата жертва в борбата на балканските владетели срешу османското нашествие и посочват неговата храброст като пример, как трябва да се защитава и ръководи една държава.
Бог да бие Момчила юнака,
Оти чести на Нова Пазара!
Ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
Шетнало се уз Ново Пазаре,
Сретнала е краля Вълкашина.
Па говори на краля Вълкашина:
- Добра среща, Момчилово либе!
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Вълкашине!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила одиш,
моя да си, у сърма би била!
Отговаря Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земем.
Проговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим!
Отговаря Момчилово либе:
- Че издадем, оти да не можем!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе!
Че подраним рано отзарана,
Та че идем у дивого лова,
да си ловим тая дива лова,
дива лова шати златокрили;
ти го прати със мене да иде,
и он д иде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка е било вечер до вечера,
Бог да бие Момчилово либе,
Никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило,
и рани му с катран намазало,
и сабя му с калай запоило.
Ка е било рано отзарана,
По си ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигнал:
сви юнаци у лова ойдоа,
а ти лежиш у мека душека!
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорна дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Вълкашина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала вамо, сговорна дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака.
Фанете го да го погубиме!
Събраа се сговорна дружина
да си фанат Момчила юнака.
Дочул си е момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
па на коня потио говори:
- Литни, коню, да би да не литнеш,
са чем младо язе да погинем!
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти е кале затворено.
Бог да бие твое първо либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
изгори ми тия леки крила
и под крила рани ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабя със калай запои.
Коня му е до кале утекъл;
Каго прийде на негови двори,
Па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори!
Отговаря нему мила сестра:
- Леле брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе!
Излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем!
Отговаря Момчил добър юнак:
- Тегли сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораснат,
мила брата нигде не че найдеш.
Тръгнала е Момчилова сестра,
Тръгнала е та коси оскубла,
па улезла у ладни зевници,
та изнесе деведесе лакти,
деведесе лакти бело платно,
та прехфърли през високо кале.
И Момчил се по платно фанало.
Вече Момчил на върх да излезне,
Да излезне, у двори да рипне,
Бог да бие Момчилово либе!
Пристигнало Момчилово либе,
пресекло е това бело платно
и Момчил си от надвор паднало.
И пристигна краля Вълкашина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си е сабля димиския,
сабля тегли, сабля не се вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кралю Вълкашине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мое пръвно либе,
да залюбиш моя мила сестра!
Погуби си Момчила юнака.
Па улезна у равни дворове,
улезна си краля Вълкашина,
па се качи на високи чардак,
па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чижми
да обуем, дали тамън че са!
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чижми,
ка ги везе краля Вълкашина
да обуе Момчилови чижми,
двете нодзе у една е турил,
па не могъл чижми да изпълни.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух
да облечем, дали тамън че е!
Ка облече Момчилови кожух,
два аршина по земи повлече.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак
да го турим, дали тамън че е!
Ка си тури Момчилови калпак,
Калпак му се на рамене опре.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
ти издаде най-боле юнака,
та мене ли добро че помислиш?
Па погуби Момчилово либе
И залюби Момчилова сестра.Вижте повече
Момчил войвода или Момчил юнак е български феодален владетел в Родопите, живял през XIV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.
Момчил е р...оден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойническа чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава отишъл на служба при крал Стефан Душан.
През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VI Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.
През 1344 г. неочаквано нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена.
Повечето историци провъзгласяват Момчил за велик български герой, дал първата жертва в борбата на балканските владетели срешу османското нашествие и посочват неговата храброст като пример, как трябва да се защитава и ръководи една държава.
Бог да бие Момчила юнака,
Оти чести на Нова Пазара!
Ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
Шетнало се уз Ново Пазаре,
Сретнала е краля Вълкашина.
Па говори на краля Вълкашина:
- Добра среща, Момчилово либе!
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Вълкашине!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила одиш,
моя да си, у сърма би била!
Отговаря Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земем.
Проговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим!
Отговаря Момчилово либе:
- Че издадем, оти да не можем!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе!
Че подраним рано отзарана,
Та че идем у дивого лова,
да си ловим тая дива лова,
дива лова шати златокрили;
ти го прати със мене да иде,
и он д иде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка е било вечер до вечера,
Бог да бие Момчилово либе,
Никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило,
и рани му с катран намазало,
и сабя му с калай запоило.
Ка е било рано отзарана,
По си ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигнал:
сви юнаци у лова ойдоа,
а ти лежиш у мека душека!
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорна дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Вълкашина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала вамо, сговорна дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака.
Фанете го да го погубиме!
Събраа се сговорна дружина
да си фанат Момчила юнака.
Дочул си е момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
па на коня потио говори:
- Литни, коню, да би да не литнеш,
са чем младо язе да погинем!
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти е кале затворено.
Бог да бие твое първо либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
изгори ми тия леки крила
и под крила рани ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабя със калай запои.
Коня му е до кале утекъл;
Каго прийде на негови двори,
Па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори!
Отговаря нему мила сестра:
- Леле брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе!
Излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем!
Отговаря Момчил добър юнак:
- Тегли сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораснат,
мила брата нигде не че найдеш.
Тръгнала е Момчилова сестра,
Тръгнала е та коси оскубла,
па улезла у ладни зевници,
та изнесе деведесе лакти,
деведесе лакти бело платно,
та прехфърли през високо кале.
И Момчил се по платно фанало.
Вече Момчил на върх да излезне,
Да излезне, у двори да рипне,
Бог да бие Момчилово либе!
Пристигнало Момчилово либе,
пресекло е това бело платно
и Момчил си от надвор паднало.
И пристигна краля Вълкашина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си е сабля димиския,
сабля тегли, сабля не се вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кралю Вълкашине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мое пръвно либе,
да залюбиш моя мила сестра!
Погуби си Момчила юнака.
Па улезна у равни дворове,
улезна си краля Вълкашина,
па се качи на високи чардак,
па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чижми
да обуем, дали тамън че са!
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чижми,
ка ги везе краля Вълкашина
да обуе Момчилови чижми,
двете нодзе у една е турил,
па не могъл чижми да изпълни.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух
да облечем, дали тамън че е!
Ка облече Момчилови кожух,
два аршина по земи повлече.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак
да го турим, дали тамън че е!
Ка си тури Момчилови калпак,
Калпак му се на рамене опре.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
ти издаде най-боле юнака,
та мене ли добро че помислиш?
Па погуби Момчилово либе
И залюби Момчилова сестра.Вижте повече
13 януари в 12:47
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Петко Киряков
Калоянов (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е
български хайдутин и революционер, посветил живота си на освобождението
на българските тракийски земи и обединението им с България, борил се за
свободата на потиснатите в България и Гърция.
Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в... българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
15-годишен в родното си село при даскал Лефтер се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и това кара Петко Войвода през пролетта на 1861 година да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. През 1863 Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност.
През есента на 1864 година българския войвода пристига в Атина и става слушател във Военното училище. След краткия си престой в Гърция, Петко войвода заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва прозвището "Капитан". След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък. Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна
рез 1892 г. Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна.
Капитан Петко войвода умира през 1900 година. Петко войвода има два брака. Първият, който го дарява със син, е с гъркиня от Кешан.Вижте повече
Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в... българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр.Александруполи, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
15-годишен в родното си село при даскал Лефтер се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и това кара Петко Войвода през пролетта на 1861 година да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. През 1863 Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност.
През есента на 1864 година българския войвода пристига в Атина и става слушател във Военното училище. След краткия си престой в Гърция, Петко войвода заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва прозвището "Капитан". След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък. Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна
рез 1892 г. Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна.
Капитан Петко войвода умира през 1900 година. Петко войвода има два брака. Първият, който го дарява със син, е с гъркиня от Кешан.Вижте повече
09 януари в 14:47
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Първенци от Даръдере (Златоград)
Лазар Димов Пачилов (1842-1899);
Кирко Димов Пачилов (1844-1902);
...Никола Петков Серезлиев (1855-1916) -шурей на Лазар.
Снимката е направена в Ксанти през 1884г.Вижте повече
Лазар Димов Пачилов (1842-1899);
Кирко Димов Пачилов (1844-1902);
...Никола Петков Серезлиев (1855-1916) -шурей на Лазар.
Снимката е направена в Ксанти през 1884г.Вижте повече
06 януари в 21:30
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
http://bnt.bg/bg/news/view/44398/jordanovden_v_kalofer
06 януари в 19:52
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Утре е
Йордановден - Богоявление.Родопската дружина ще посети гр.Калофер,
където ще са едни от най-големите празненства.Да пребъде Родопа. http://www.youtube.com/watch?v=KU8Q1qIjYWM
05 януари в 12:55
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Честита Нова
Година на всички родопчани и на тези, които харесват нашата китна
планина.Нека годината 2011 да бъде успешна,изпълнена с положителни
емоции и вяра за по-добро бъдеще!
01 януари в 17:05
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Сдружение"Родопски
хайдути" с 1 000 поддръжници във Фейсбук.Благодарим на всички
родопчани, на тези които ни подкрепят и на тези, които ще изиграят важна
роля в развитието и просперитета на Родопите!Бъдете здрави и
благочестиви.Весело посрещане на Новата година и нека тя бъде по-добра
за целия български народ.Амин! http://vbox7.com/play:c0f1fb6d
30 декември 2010 г. в 00:11
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Весела Коледа!Нека всички желания да се сбъднат, мир и благодат на земята!Амин!
25 декември 2010 г. в 12:50
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
![]()
Репортерът
Антон Хекимян и операторът Любомир Вучков ще разкажат повече за това
защо храним телата си, а държим душите си в пост Тази неделя в bTV
Репортерите от 19:30 ч. Антон Хекимян ще предложи една истинска история
от Родопите историята за един свещеник от вече забравените времена,
когато вярат
20 декември 2010 г. в 13:39
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
![]()
Репортерът
Антон Хекимян и операторът Любомир Вучков ще разкажат повече за това
защо храним телата си, а държим душите си в пост Тази неделя в bTV
Репортерите от 19:30 ч. Антон Хекимян ще предложи една истинска история
от Родопите историята за един свещеник от вече забравените времена,
когато вярат
20 декември 2010 г. в 13:37
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
............................![]()
На
91 години почина бай Дафо Трендафилов. Българският фолслор загуби
най-големият майстор и виртуоз на родопската каба гайда. Делото му обаче
ще остане завинаги.През живота си той е бил учител на над 250 гайдари,
които разнасят славата на родопската музика по целия свят.Бай Дафо е
основоположник на
07 декември 2010 г. в 10:57
СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ "
Погребан бе
един голям,истински родопчанин от с.Гела,присъстваха около 80 човека,
негови ученици,близки и роднини.Желанието на Бай Дафо бе когато го
изнасят от къщата му към гробищата да звучи песента: "Остани сбогом
стара планино"- Е заръката му се изпълни.Отиде си човек,който остави
своя дух, за нас младите, да се в...одим по стъпките на живот изпълнен с доброта и любов към планината - Остани сбогом Бай Дафо!Вижте повече
05 декември 2010 г. в 22:06
1,173 души харесват СДРУЖЕНИЕ " РОДОПСКИ ХАЙДУТИ. "
